Защо

Защо съм тук?

Този въпрос всеки от нас го е задавал на себе си. Поне веднъж, преди да декларира желанието си да се влее в масонската общност и още няколко пъти след това, когато е трябвало да се подготвя за поредната братска сбирка.

Защо съм тук? Кое е онова, което ме е накарало да направя своя избор в полза на масонството? Какво точно ме е подтикнало да почукам на масонската врата? И какво се случи след като тази врата се отвори? Очевидно всеки от нас е имал своите лични подбуди. Колкото и странно да е, моите като че ли започнаха от любопитството. Поне в началото така ми се струваше. Каква е тази странна общност, която във века на комуникацията успява да запази своята тайнственост и автономност? Къде се събират? С какво точно се занимават?

Бях чел различни неща – странни ритуали, клетви, одежди. Знаех, че масонството има трайни следи в българската история и че много известни българи, участвали в изграждането на Нова България след Освобождението , са били масони. Подхранвах егото си, че мога да бъда част от тези достойни и успели мъже, които са поели обета да бъдат полезни не само за себе си, но и за обществото. Така беше в началото… Сега, години след оня паметен ритуал на посвещението, когато падна черната превръзка от очите ми, когато светлината ме заслепи със своя блясък, аз мога да отговоря на този въпрос.

Тук съм, защото моят вътрешен глас е доловил повика на Главния архитект на Вселената да се включа във Великия строеж! Тук съм, за да работя не само за собственото си усъвършенстване, но и за изграждането на един по-съвършен и по-справедлив свят! Вярно е, че човек може да бъде полезен за себе си и за обществото не само чрез масонството. Но точно тук, в масонската работилница, човек може съзнателно и целенасочено да оглажда ръбовете на несъвършенството.

Тук съм и заради братската верига, заради подкрепата. Непознати хора, всеки със своя свят и житейски проблеми, различни хора, стават близки и дават братска клетва. Няма как да не си припомня оня миг след свалянето на черната превръзка, когато за първи път се включих в братската верига. Да се почувстваш част от цялото, един от безкрайната масонска верига, усещането за подкрепа от ближния – това наистина е велико постижение за съвременния свят, заложено в масонските закони. „Разкъсваме веригата на ръцете, веригата на сърцата остава непокътната!“ е не само фраза, трайно запечатена в нашето съзнание, но и рефлекс на поведение на истинския масон.

Тук съм и заради езотеричните познания! Връзките на масонската символика с предхристиянския свят, библейските сюжети и тълкувания, метафоричните внушения придават особен смисъл и очарование на познанието. Масонската символика е толкова богата и разнолика, понякога толкова енигматична, че сигурно само Великият архитект на Вселената може да разчете всичките й знаци. Истинско духовно удоволствие е да откриваш стъпка по стъпка все нови и нови значения. Светлината не е само светлина, а познание за света, път в човешката душа.

И най-после тук съм, защото масонството ме учи на толерантност в отношенията към хората, да зачитам етническата им принадлежност, правото на вяра и убеждения, способността им да мислят различно. Съвременният противоречив профански свят има нужда от нова философия, от нова идеология. Не философия на противопоставянето и отричането, не философия на етническите конфликти и сблъсъци. Съвременният свят има нужда от справедливост, а не от лъжи, има нужда от градежи, а не от разруха, има нужда от мир, а не от войни. Горд съм, че съм част от тази общност.

Затова съм тук!

Бр.: С.В.