Храмът на човечността

Temple_of_humanity14 ноември 2015 година. Събота. Предната вечер си бях легнал рано и не бях чел новини или гледал телевизия. Събуждам се и поглеждам телефона си. На екрана ми бе изписано 9:07, както и че имам двадесетина непрочетени съобщения в групата ни с колегите ми от Швеция. „Матилде, какво става във Франция?“ „Ти добре ли си?“ бяха някои от съобщенията. „Какво става“, казах си аз. Нетърпеливо потърсих дали Матилде е отговорила и тогава разбрах какво се бе случило предната вечер…

Матилде бе съквартирантката ми, докато учех в Швеция. Тя бе в центъра на Париж по време на събитията от нощта на 13 ноември. Бе успяла да избяга и хване едно от все още действащите метра. За първи път някой толкова близък за мен човек бе в епицентъра на терористичен атентат. Разбираемо, това ме накара да се замисля дълбоко.

Петък, 13-ти. Останала в историята като фаталната дата. Причината е, че на 13-ти октомври 1307 година, петък, отново във Франция крал Филип IV Хубави заповядва ареста на всички рицари тамплиери. В историята е останал цитат от тази вечер, който се приписва на Филип: „Намерете някоя душица, склонна да се продаде за няколко сребърника и да ни разкрие нещо от тайните на Ордена на тамплиерите. Това ще раздразни народа и яростта му ще се развихри. Нека душите на хората се изпълнят с ужас.“

„Нека душите на хората се изпълнят с ужас“. Повече от 700 години след като Филип IV изрича тези думи, те с пълна сила са валидни и за тактиките на терористите от нощта на 13-ти ноември, петък в Париж. Актът им изпълни душите на всички нас с ужас. Ужас не само заради кръвопролитията в Париж, ужас не само заради миналите терористични кръвопролития в Бейрут, Багдад, Сирия, Кения, България и други, но и ужас за това накъде залитва света и нашето собствено европейско самосъзнание.

Светът за пореден път е в криза и предизвикателствата изглеждат многобройни – социално неравенство, тероризъм, фанатизъм, бежански вълни, климатични промени… Замислих се каква е ролята на масонството в излизането от тази глобална криза. И мисля, че решението ни го дава самият ритуал, който практикуваме.

При откриването на всяка ложа първият надзирател ни напомня, че ние строим храма на човечността. Пеейки химна на ОВЛБ ние заявяваме, че „с нас не ще да загине света“. Именно във времена на такива глобални кризи, ние трябва да превърнем думите в дела и да не позволяваме на никой да подкопава основите на храма на човечността, който така старателно градим. Ние трябва да сме обществения коректив. Трябва да избягваме предразсъдъците и да анализираме обективно и трезво нещата.

Нашия брат Иво много точно публикува в страницата ни във Фейсбук снимка от мемориала на брат Джордж Вашингтон, където пише „Нека предразсъдъците и местните интереси отстъпят място на здравия разум“. Именно заради това трябва да надигаме глас, когато някой, независимо дали приятел, роднина или обществена личност, си позволи да изправя човека срещу човека и да всява омраза и страх. Защото храмът на човечността не се строи с омраза или със страх, а с човешката добродетел и толерантност. А именно ние сме тези, които сме избрани да надзираваме и участваме активно в строежа на храма на човечността. Нека винаги изпълняваме този строеж с неделимите красота, мъдрост и сила. Защото „силата ни е в делата.“

Бр.: В. З.
Ложа „Филипополис“

Protected: Промените в нас и в Масонството

There is no excerpt because this is a protected post.

Close