Светото Прераждане

S8Никой не може да бъде спасен, докато не се прероди отново. Ако иска човек да се прероди, трябва да изчисти себе си от ирационалните изтезания на материалното.

Първото от тези заблуди е незнанието, невежеството. Второто е скръбта, мъката. Третото е липсата на самоконтрол, самообладание. Четвъртото са желанията. Петото е несправедливоста. Шестото е алчноста. Седмото е измамата. Осмото е зависта. Деветото е подлоста. Десетото е яроста. Единайсето е прибързаноста. Дванайсето е злобата.

Под тези дванадесет са и още много, които карат човека който е обвързан в затвора на тялото да страда от мъките и изтезанията които те причиняват. Но по милосърдието на Великият Архитект, всички те могат да изчезнат и да бъдат заменени с разбирателство.

Това е естеството на прераждането. Това е единственият път към истината. Това е пътят по който нашите прадеди са вървели за да открият Първичната Доброта. Тя е свещена и божествена но е дълъг път който трябва да извърви душата в тялото.

Първият етап на душата е да се бори срещу себе си – разпалвайки гражданска война.Toва е вражда за единство срещи двойственост.Едната страна искайки да се обедени, а другата искайки да се раздели.

Този, който е прероден, общува с Великият Архитект на Вселената, който е Светлина и Живот. Човек може да изпита това велико видение, когато спре да говори за него, защото това знание е дълбоко мълчание и спокойствие за сетивата.

Този, който познава красотата на Първичната Доброта не преследва нищо друго. Той не чува нищо друго. Той не може да си помръдне тялото. Той забравя за всички физически сетива и е в покой, докато красотата на Добротата премива неговото съзнание в Светлина и изкарва неговата душа извън тялото му – правейки го ЕДНО с вечното Битие.

Човек не може да стане бог докато вярва, че той е тяло. Раждането не е началото на живота, а само на индивидуалното осъзнаване. Смяната в различно състояние не е смърт, а само краят на това осъзнаване.

Повечето хора са невежи за истината и от там идва техният страх от смъртта, защото вярват, че тя е най-голямото зло което може да им се случи. Смъртта е само разтварянето на вече изхабеното тяло.

За да стане човек божествен той трябва да е трансформиран от красотата на Първичната Доброта.

Утробата на прераждането е мъдростта. Зачеването е мълчанието. Семето е Добротата. Тези които са родени от това раждане не са същите. Те са от боговете и от децата на Великият Архитект на Вселената. Те съдържат всичко. Те са всичко. Те не са направени от материя. Те са само Съзнание.

Прераждането не е теория kъм която човек може да се стреми да научи. Но когато Великият Архитект реши, той ще му даде нов Разум. Човек единствено може да се стреми да опознава Великият Архитект като контролира своите страсти и като позволи на Съдбата да се грижи за неговото тяло както тя пожелае, което не е нищо повече от пръст която принадлежи на Природата, а не на човека. Той не трябва да се опитва да подобрява своя живот чрез магии или да се противопоставя на съдбата си използвайки сила, a да се остави на Вишият промисъл да следва своя курс.

За човекът на видението всички неща са добри, дори и на другите да им се виждат лоши. Когато човек вижда, че се опитват да го измамят, той вижда това, чрез светлината на Великият Архитект и той има силата да го трансформира в Доброта.

Човек трябва да се освободи от тъмнината и да позволи да бъде изпълнен със светлина. Не е възможно човек да е постоянно щастлив докато е прикрепен към физическото тяло. Човек трябва да обучава своята душа в този живот така, че когато влезе в другият свят където ще може да види Великия Архитект той да не се изгуби.

Надеждата на всяка една душа да достигне вечният живот се крие в живота й тук на Земята. Но много хора не вярват на това, виждайки го като празна история – за пресмиване, защото вещите на този свят са доста приятни, и подобни удоволствия хващат душата за гушата, държейки я плътно до Земята.

Нашите вещи ни притежават. Ние не сме родени с вещи, а просто сме ги предобили по късно. Всичко което използва човек за да задоволи тялото си е чуждо за неговата истинска богоподобна същност.

Не само вещите са чужди за нас дори и самото ни тяло е чуждо за нашата истинска Същност. Душа без вътрешно видение е сляпа за Добротата на Великият Архитект. Тя е размятана от морето от страсти които тялото ражда.

И както нашият Брат Алистър Кроули е казал „Ние сме звезди в човешки тела“

В прослава на Великият Архитект на Вселената!

Бр.: Х.Т.

Ложа Филипополис

Храмът на човечността

14 ноември 2015 година. Събота. Предната вечер си бях легнал рано и не бях чел новини или гледал телевизия. Събуждам се и поглеждам телефона си. На...

Close