Раковски и българската масонска мисъл

rakovski04_150Раковски и българската масонска мисъл

Началото на българското масонство е свързано с множество неясноти и липса на достатъчно писмени извори, които категорично да дадат отговор на въпроса за неговото проникване и разпространение по българските земи. Затова всекиписмен източник появил се, макар и десетилетия по – късно, е от изключително значение, особено когато е от български автор и той е един от титаните на българското Възраждане, какъвто е Георги С. Раковски.

Ръкописът на Раковски “Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина”, дължим на адвокат Христо Раев от Варна. Колекционер на стари книги, той открива двата текста случайно в църковен ръкопис. Благодарение на него ние можем да се насладим на изключителния език и невероятната духовност на един от големите, за съжаление по – слабо познати, дейци на българското Възраждане и неговите възгледи за Масонството. Досега, Раковски винаги е бил поставян в редовете на братството. Това се признава с неохота дори от изследователи още преди 1989 г., например проф. Величко Георгиев в неговата книга „ Масонството в България“, издадена през 1986 г. Може би, поне за мен това е безспорно, това го прави по – малко познат, изследван и популярен в сравнение с Ботев, Левски, пък и Каравелов. Мисля, че е дошло времето да се изследва, събере и издаде всичко писано от Раковски, и това трябва да бъде една от задачите на българското Масонство.

Рожденното име на Раковски е Съби. Роден е на втори април 1821 г. в семейството на терзията Стойко Попович, в Котел. Това е годината ,в която избухва голямо въстание организирано от тайната организация „Филики етерия“ или Дружество на приятелите, за освобождение на Гърция. Учи в Котел и Карлово, благодарение на родството си с Алеко Богориди учи в Патриаршеското училище, известно още като Великата Народна Школа, в Цариград.

Контактен, владеещ турски, гръцки и френски в края на 30 – те години на 19 в., Раковски влиза в кръга на „Хотел“Ламбер“, базирана в Париж ложа, създадена от един от най – влиятелните полски Масони – граф Чарторицки, стратег на националното освобождение на Полша от руска зависимост. Най – известният агент на Ложата в Цариград бил генерал Михаил Чайка – Чайковски, с когото става близък младият Раковски. Вероятно някъде в този момент той е бил посветен, за което, за съжаление, няма категорични данни.

По същото време Раковски бива посветен в близката до масоните тайна организация „Филики етерия“, продължаваща борбата си за превръщане на Гърция в република. През 1841/42 година, вече под името Георги Македон, бил изпратен във Влашко да съдейства за организирането на т.н. Браилски бунтове. Заловен, той бил осъден на смърт, но присъдата не била изпълнена заради гръцкия му паспорт и високо покровителство. Раковски заминава за Марсилия.

По нова време френският град бил средище на най – радикалните умове на Европа. Раковски попада под влиянието на Джузепе Мацини. Мацини е италиански адвокат, който през 1832 г. създава организацията „Млада Италия“ – организация изградена върху идейния корпус на масонството със структурата и особеностите на карбонарските организации. Само година след нейното създаване, тя е обявена извън закона от австрийските власти и членството в нея се наказвало със смърт. Крайната цел на организацията е освобождението на Италия и създаване на италианска република.

rakovski painting

Когато десет години по – късно Раковски се среща с него, Мацини имал репутацията на папа на революцията и дясна ръка на световния масонски лидер Алберт Пайк, почитан гост на множество масонски ложи и консултант на всички революционни движения. Контактът на Раковски с Мацини и италианската политическа емиграция сложил отпечатък не само върху неговото лично развитие, но и върху цялата идеология и организация на българското освободително движение. През 1869 г. българска делегация от „Млада България“ посетила лондонската квартира на Мацини, където той я консултирал, давайки насоки за работата на българското национално освободително движение.

Ръкописът на Раковски, предложен ни от Христо Раев, е датиран месец май 1866 г. Това е една година преди смъртта на основоположника на българското национално – освободително движение, в разцвета на творческите му сили, както бихме се изразили днес. Състои се от : Встъпление; Част Първа: Животът вътре в ложите; Част Втора: Животът вън от ложите и Допълнение. Изданието е фототипно, текстовете са дадени в ръкопис със съответните поправки и задрасквания характерни за Раковски.

Основните идеи, които Раковски застъпва в първата част , Животът вътре в ложите, са актуални и от позицията на съвременните Масони. Ложите са дружества, обединения на мъже човечни , достойни и с добри нрави. Качества, които те носят в дълбочината на сърцето си, които имат нужда да се изявят и развият. Това може да стане само в рамките на братската общност, защото обединени хората могат повече да постигнат отколкото ако са сами. Всеки Брат е грапав камък, от него зависи дали и кога ще бъдат огладени ръбовете. Работата по нравственото въздигане и усъвършенстване е индивидуална. В рамките на ложата Братята помагат с любов и подкрепа, но никой няма да свърши работата вместо друг. Затова Раковски обръща особено внимание на приемането в Ложата: не трябва да бъдем нито много снизходителни , нито много съвестни при приемането на нови Братя. Ако сме снизходителни може да допуснем хора, които не са на ниво и нямат потенциал за развитие, нямат качества в сърцето си. Обратно, ако сме много съвестни рискуваме да отхвърлим необработени камъни, в които се крият бисери. Винаги трябва да се търси баланса.

Главните добродетели според Раковски са: Истина, Самоотверженост и Любов, а житейските форми, които им отговарят са: Работливост, Справедливост и Хубост. Това е истинското знание и то трябва да се развива по пътя на самовъзпитанието в дух на нравствено усъвършенстване. Раковски отхвърля мистичното и езотеричното в Масонството, основата е здравият разум. Не случайно отбелязва, че Откровението ни дава Божийте цели, а натурата , т.е. природата, ни дава начините и средствата за изпълнението им.

В първата част, Раковски прави разграничение между Ложите и Държавата и Църквата като организации и обръща внимание, че не бива да се смесват техните дейности. Ложата не е държава, защото не използва насилие, но има отношение към нравственото развитие на чиновниците. От друга страна Ложата не е Църква, Черква, защото Свободата е присъща за всички достойни мъже, а не догматизма. Като резултат авторът прокарва идеята за братството на всички свободни мъже по света без оглед на тяхната религия и политически вярвания.

Във втората част, Животът вън от ложите, Раковски прокарва два принципа, които трябва да ръководят Масоните в тяхната дейност извън Ложата: милосърдие и справедливост. Под милосърдие се разбира да помогнеш на нещастния да преодолее и да излезе от състоянието си. Има се предвид духовната подкрепа, а не паричната. С пари трябва да се помага само в краен случай, на вдовици, сираци и т.н. Масонът трябва да е наясно, че страданията са безкрайни и той не може да помогне на всички. Неравенството е присъщо на всяко общество и на хората по отделно и не можем да избягаме от него. Трябва да се помага на тези, които се борят, а не на тези, които непрекъснато хленчат и се оплакват.

Справедливостта е израз на желанието всички хора да бъдат приети в качеството им на човешки същества, човеци. От тук следват и равните условия пред, които са поставени. Всичко друго зависи от тях самите. Образованието, напълно в духа на онази епоха, е общата основа, от която могат да тръгнат хората в своето равенство. За това трябва да се бори Масонът в своя профански живот. Само така могат да бъдат постигнати Свободата, Братството и Равенството.

 

Бр. Т.Х.

Ложа Филипополис

Един-в-трима и Tрима-в-един

На какви въпроси ни навеждат тези думи? "Един-в-трима" и "трима-в-един" - дали това е просто главоблъсканица или е нещо, което засяга цялостното ни възприятие? Учението за...

Close