Питагор, Математиката и Триъгълника с три прави ъгъла

S5Още със създаването на масонството, основната функция на ложата е съхранение и разпространение на Познанието. Не случайно, всеки път при пристъпване към ритуална работа, Майсторът на Ложата произнася известните ни на всички слова, че „свободният мъж се бори за съвършенство“. И наистина, замисляйки се върху тези думи, какво е Съвършенството, ако не Познание в различните му форми и прилагането на това Познание на практика.

Едно от основните Познания в оперативното масонство, предавани през вековете от Майстор на Калфа и от Калфа на Чирак е знанието за числата и геометрията. Достатъчно е да погледнем работния килим за да се убедим в отношението на древните зидари към Математиката. Днес, забързани в ежедневието на профанския си живот, ние приемаме много неща за даденост, без да се замисляме за корените на техния произход и не обръщаме внимание на смисъла на Математиката като описваща света около нас. Всички ние събираме, изваждаме, умножаваме и делим, използвайки знанията като даденост, без да вникваме в техния философски аспект.

Учения за Математиката съществуват от дълбока древност, като корените им се определят в древен Вавилон още около 2000 година преди Христа. Заедно с познанията по астрономия, те са били привилегия на жреците и средство за подчиняване на масите. В последствие започва да се формира отделна група от строители – зидари, които използват знанията по Математика за градежи на сложни архитектурни контрукции. Пример за това е Хирам Абиф, основен майстор на Соломоновия храм, изпратен от царя на Тир да помага с инструкции относно начина на строене, както и с група умели занаятчии. Няколко века по-късно, древните гърци са усъвършенствали тези знания и са положили основите на това, което изучаваме в училищата и до днес. Същевременно, те са развивали и нематериалистичната страна на Математиката и приложението и в описване на духовното.

Един от най-ярките представители, оставили дълбока следа и съчетали Математика и Езотерика е Питагор (или Питагор от Кротон). Казват, че Питагор е първият човек, нарекъл себе си „философ“ или в превод „обичащ мъдростта“. Преди него всички умни хора са наричани „мъдреци“ или „хора, които знаят“. Определяйки сам себе си като философ, той е по-скромен и се описва като „онзи, който се опитва да открие и да изясни“.

Питагоровата философска школа е имала три степени – първа степен „Математика“ – задължително познаване на математика и геометрия, втора степен – „Теория“ – прилагана на практика на научените знания и точните науки, и трета степен – „Избраник“ – когато ученикът достигне светлината на просвещението. Мълчанието, опазването на тайната и безпрекословното подчинение са основни принципи на това учение.

Според Питагор, изучаването на геометрията, музиката и астрономията са съществено условие за разбирането на Бога, човека или природата и всеки трябва да овладее тези три науки. Питагор приема числото за основа на нещата, като изучавайки числата, той и неговите ученици изследват числовите отношения и ги намират във всички области на човешката дейност. С числа и пропорции те описват душата на човека и се стремят да управляват процеса на прераждането на душите към някакво висше божествено състояние.

Учението на Питагор определя, че всичко в природата е разделено на три части и всеки проблем може да бъде представен във вид на триъгълна диаграма. В съответствие с това, Питагор разделя Вселената на три части, които нарича съответно Върховен свят, Висш свят и Нисш свят. Върховният свят, който е най-главен от тях, е всепроникваща духовна същност, който пронизвайки всички неща е истинската същност на самото Върховно Божество – вездесъщо, всемогъщо и всезнаещо. Това е мястото, което обитават безсмъртните, тяхната природа не прилича на земната материя, а от разположения долу Нисш свят се виждат само сенките им, затова и те са възприемани като такива.

Питагор счита, че и човекът и вселената са създадени по образа на Бог и понеже този образ е единствен, то знанието за него е и знание за всичко друго. Съществува постоянно взаимодействие между Големия Човек (Вселената) и човек (малката Вселена), като всички астронимически тела са живи и формите на планените и звездите са тела на душите, разумите и духовете, точно както видимата човешка форма е носител на невидимия духовен организъм, който всъщност е осъзнат индивид.

Математическите познания на Питагор са допълнени в последствие от Евклид – древногръцки математик живял в египетския град Александрия. Той е автор на трактата „Елементи“, един от най-влиятелните трудове в историята на Математиката, служил като основен учебник при преподаването на математика и най-вече на геометрия от времето на своята поява до края на 19 век и началото на 20 век. Книгата включва система от строги математически доказателства, които остават основа на Математиката. Геометричната система, описана в „Елементи“, в продължение на векове е наричана просто геометрия и се смятало, че това е единствената възможна и съществуваща геометрия. И в днешно време неговите постулати, аксиоми и теореми са в основата на изучаваните дисциплини в училище.

Масонството е тясно обвързано с Математиката и ученията на Питагор и Евклид. Не случайно, 47-та теорема на Евклид или т.н. Питагорова теорема е известен масонски символ. Тя е приета за емблема или брошка за яка на всеки Стар Майстор на ложата. Математическият израз на теоремата – „в правоъгълният триъгълник, площта на квадрата, построен на хипотенузата, е равен на сбора на площта на квадратите, построени на катетите“ – според учението на Питагор е отражение на Разума, Материята и резултатът от взаимното им влияние – Космос или самият свят. Също така те представляват и духът, душата и тялото на човек. Правият ъгъл символизира постоянството и непроменливото действие на закона на природата, големият остър ъгъл означава усилващото се движение, а малкия – намаляващото движение.

В началото на 19 век, излизат редица теории и изследвания, поставящи началото на не-Евклидовата геометрия, която поставя Математиката на Питагор и Евклид като частен случай на нещо по-голямо. Неевклидова геометрия описва връзките не в плоска равнина, а в реално съществуващите хиперболично и елиптично изкривени повърхнини – такива, от които е съставена вселената около нас. Основната разлика между евклидовата и неевклидовата геометрия е в естеството на успоредните прави – ако в евклидовата геометрия през две точки шреминават само две успоредни прави, то в хиперболичната геометрия съществуват безброй много такива, докато в елиптичната геометрия може изобщо да не съществуват успоредни прави.

Най-добрият пример за илюстрация е триъгълникът с три прави ъгъла – от гледна точка на Евклид той не може да съществува и не може да бъде начертан в равнина. Но представете си земната повърхност, като една огъната повърхнина – паралелите и меридианите са прави линии от гледна точка на равнината, но дъги от гледна точка на повърхнината. Нулевият и 90 меридиан сключват на полюса прав ъгъл, а всеки от двата сключва с екватора също прав ъгъл.

Развитието на неевклидови геометрии се оказва много важно за физиката през 20 век. При ограничението на скоростта на светлината сумирането на скорости изисква използването на хиперболична геометрия. Айнщайновата теория на относителността описва пространството като, общо взето, равно (т.е. евклидово), но изкривено елиптично (т.е. неевклидово) в области около места, където има наличие на материя. Тъй като Вселената се разширява, пространството, където няма материя, може да се опише чрез хиперболичен модел.

Неевклидовата геометрия показва по аналогия, доколко човек е физически затворен в тримерното пространство и ограничен в своите възприятия. Така както мравката, живеейки в двумерно пространсво, обикаля около дънера на дървото без да подозира за неговата височина ( или трето измерение ), така и човек да е заключен към своите три измерения. Както мравката „разбира“ само кръга, като проекцията на дървото върху равнината, така човек не може да възприеме паралелни святове, а само техните проекции. Човекът и мравката съществуват заедно, но само единият разбира и знае това и това е човекът. Защото, колкото и висока степен на организираност да показва мравката, тя не може да види, да проумее, да разбере, да схване човека.

Филосовското учение на Питагор остава валидно и при промяната на основата на геометрията. Това, което той описва е начин за разбиране на невидимото на базата на проекциите в нашето пространство използвайки възможностите на Математиката, музиката и астрономията. И сега питагорейското учение за математическа философия е една от системите на научна мисъл, позволяващи да бъде открита тайната на битието.

Бр.: Н.В.

Ще е Масонство?

Свободното зидарство (франкмасонството) е световно движение с етично-нравствена насоченост, изградено като йерархична структура от грижливо подбрани мъже, стремящи се към умствено и нравствено съвършенство при свобода...

Close