Произход и еволюция на видовете

Gods FingerЗа произхода и еволюцията на видовете и някои философски категории залегнали в парадигмата на символичното масонство.

Бях провокиран за този градеж от една страна от вярата на повечето братя в „трансцедентното начало”, а от друга страна от едно изявление на Папа Франциск пред Папската академия на науките от 10.14 г., в което той изказва позиция че произхода на материалната вселена и теорията за еволюцията, и Големия взрив не противоречат на съществуването, на Бог дори напротив именно неговото съществуване е условие за тях.

Папа Франциск обясни, че най-честата грешка при тълкуването на текстовете за сътворението е представата за Бог, като най-всемогъщия магьосник, който с пръчица в ръка е създал живота. Истината според Франциск е, че Бог е създал човешките същества и ги е оставил да се развиват според вътрешни закони, които са заложени във всеки от нас и ни водят към постигане на своето предназначение на този свят. Що се отнася до Големия взрив- той в никакъв случай не противоречи на божественото начало, напротив – той неменуемо изисква Неговата намеса, за да се случи. Еволюцията също е съвместима със сътворението, тъй като първо трябва да се сътворят същества, които да еволюират.

Това твърдение, като класическа проява на деизъм – отхвърлен от официалната християнска доктрина може да бъде изречено само от много смел и с широк мироглед понтифик. Така Папа Франциск с елегантноста на философ и хитроста на йезуит съкруши хилядолетни схизми между научни теории и догмите на католицизма.

Разбирам, че за много от нас е дразнещо твърдението, че човек произлиза от мймуна, но всъщност то е изказано в буквалния му смисъл единствено от Ламарк. През 1859 год. Чарлс Дарвин в своя труд, който значително надхвърля нивото на тогавашната наука посочва ролята на наследственост, изменчивоста и естествения отбор, като движеща сила в еволюцията на видовете, но подчертава невъзможноста съвременните човекоподобни маймуни да са прадеди на човека. К. Линей подреждайки видовете в таксономична система отрежда човека в семейство Хоминиди, вид Хомо сапиенс. Въпреки генетичното му сходство с разред Примати и филогенетичното с клас Бозайници при всички открити артефакти са установени значителни количествени и качествени разлики.

Еволюционната теория подкрепяна от развитието на науката разделя пет етапа от прачовеци до съвременен човек обхващащи от ~ 12 млн.години до наши дни. При всеки от етапите се увеличава основно обема на черепната кухина и ръста, като намалява относителната дължина на крайниците и обема на костното вещество – особено при лицевия череп, което се обуславя от увеличения обем на мозъка, изправената походка и развитието на социални дейности и променен хранителен режим.

Без да се спирам подробно на отделните предсавители на прачовеците открити като артефакти и надлежно датирани спрямо историческите пластове, с карбофосфатни и атомоспектографски методи теорията на Дарвин проверена във времето оставя все по-малко въпросителни особено отнесени към биологичната еволюция.

Въпреки, че с право е обявена за най революционната книга, отговаряйки на въпроси сварзани със случайноста – остава слабост липсата на отговор, на въпроси свързани с необходимоста, като; необходима ли е човешката еволюция и цивилизация на вселената, кога точно е възникнал разума, подчинява ли се той на оформената по същото време термодинамична теория за растящата ентропия и ако се подчинява ще доведе ли това да деградация и анихилация на една цивилизация и последваща поява на друга, каквито космологични теории съществуват. При опита за логична или научна концепция на подобни въпроси обикновено се стига до така нареченото „трансцендентно ядро” одвъд което съществува „ неопознаваема безкрайност” , която може да се итерпретира само ирационално и мистично.
Възниква въпроса: Противоречи ли еволюционната теория на някои масонски парадигми особено при философските степени?

Всички ние пречупваме познанието, до което достигаме през личния си светоглед, който изграждаме с течение на времето. Мисловните ни схеми в него са силно повлияни от културната среда, в която живеем и в която са вплетени популярни философски и научни идеи. Всеки се стреми да си изгради един модел на неизвестното и неопознатото, който да го прави по устойчив и по щастлив в ежедневното битие.

Изучавайки подробности на голяма част от мистичните и гностични учения през последните столетия се забелязва, че повечето от тях са еклектични и взаимстват опорни съждения от предишни такива. Подобен синкретизъм се наблюдава в старокитайските и древногръцки дуалистични философски школи. Това показва, че в историческото развитие на човешкото познание има стремеж към обединение на възгледите за материалното и нематериалното, като две динамични системи, които са в непрекъснато взаимодействие.

Ако приемаме, че безсмъртната душа съществува самостоятелно до инкарнацията и след реинкарнацията, това не пречи да възприемаме и еволюцията на материалния свят в съответсвие с природните закони. Всяко маргинализиране на въприятията към една от двете насоки води до догматизъм, който отнема свободата на мисълта, личностното усъвършенстване и духовно разгръщане, към които се стреми масона.

Връщайки се към мъдроста на Папа Франциск, който е прозрял, че изглаждайки противоречията и сближавайки позициите в социума може да постигне бъдещи глобални позитиви за човечеството, считам, че силата и универсалноста на масонството се състои в това да обединява иннакомислещи хора, в обща цел, а красотата, че една и съща цел може да бъде постигната по различни пътища.

Накрая предвид гореизложеното искам да предложа една хипотеза:

Да се помирим с теорията за еволюцията на човека вследствие на множеството неоспорими научни доказателства. Да продължим да търсим истини за духовното си развитие в езотеричните, мистични и други идеалистични – монистични учения и да приемем себе си, като необходима еманация на материалния и духовен свят създадена от Великия архитект на вселената.

Бр. Е. С.

Ложа Филипополис

Еволюция – разкриване, разгръщане,усъваршенстване.

Антропогенеза е теорията за произхода и еволюцията на човека. Тя е обект на изследване както на биологията, така и на социологията и религията . Биологията изучава човека като биологичен вид, развиващ се главно под влияние на биологичните фактори, като гени, наследственост, мутации и др. Социологията разкрива ролята на социалните фактори, като основни движещи сили на еволюцията.От древноста религиозните институции са проповядвали схващания за сътворение на човека от свръхестествена сила- Бог. Основа за тези схващания са идеалистичните философски течения. Противоречие на това са материалистичните възгледи, че първична е материята, а вторично се формира съзнание, като функция от развитието на мозъка.

Чакрите и Великия Архитект

 ЧАКРИТЕ И ВРЪЗКАТА НИ С ВЕЛИКИЯТ АРХИТЕКТ НА ВСЕЛЕНАТА Много хора смятат, че материалният свят и физическото тяло са единствената реалност, която съществува, защото това е...

Close