Брациговският дюлгерски еснаф

Bratsigovo_StampБрациговският дюлгерски еснаф или “Опознай себе си!”

Този градеж е вдъхновен от думите, които всеки нов брат чува при приемането си. Тогава всеки от нас чува от майстора на ложата думите, които ще ни доведат до средата на храма – „Опознай себе си.”

Следвайки тези думи, аз като нов чирак запонах да опознавам себе си и да се запознавам с историята на царственото изкуство, защото като всяко нещо и тук човек трябва да опознае миналото, за да може да оцени настоящето и вникне в бъдещето.

При прочитането на различни материали за масонството в България, мислите ми неминуемо ме връщаха в детството ми и в разговорите ми с моя дядо, който е от Брацигово. При многобройните ни обиколки из България, той често ми показваше в манастири, по чешми и други здания, известния нам печат на Соломон и ми казваше – „Това е знакът на дюлгерите. Брациговските дюлгери, да знаеш, са най-добрите.”

Дядо ми не е просветен в Светлината, но въпреки това загатна един неоспорим исторически факт – дълбоката връзка между Брацигово и българското (оперативно) масонството.

В средата на 18-ти век Османската империя е разтърсвана от политически борби и нестабилност. Един от резултатите на тази нестабилност е, че поръчките за големи строежи намаляват драстично, което дава своя отпечатък и върху живота на оперативните масони в рамките на империята. Братята от Костурско (днешна Гърция), Корча (днешна Албания), Битоля и Тиквешко (днешна Македония) предприемат решителна стъпка и започват преселване на изток в търсене на нови полета на творческа изява. Както повеляват традициите и наложената структура на братството,преселването не станало стихийно, а постепенно и ясна идея и план за изпълнение.

Първата преселническа вълна е от 1760 г. Втората, по-сериозна такава, се е състояла в края на 80-те и началото на 90-те години на 18-ти век и в нея участвали около 150 семейства. Първоначално те се заселили в местността, където днес се намира язовир Батак. След оглед на околността, по-голямата част от тези 150 фамилии се заселили в Брацигово.

В началото местното население гледало с недоверие на преселниците и страняло от тях. Те живеели в отделен квартал, в най-високата част на Брацигово и били наричани от местното население с произвището – арнаути. Въпреки това, с течение на времето, тези преселници променили изцяло облика на Брацигово, където дотогава основен поминък бил рудодобивът, земеделието и животновъдството. Освен развитието на строителния занят, свободните зидари допринесли и за развитието на други занаяти – дърводелство, сапунджийство, а дори и отглеждането на розови култури, което започва след като майстор Кръстьо Сотиров въвежда розоварството в Брацигово.

Популярността, а оттам и броят и обемът на поръчките, на брациговските строители бързо нараства. С това и броят на строителите се увеличава, което довежда до създаването на еснаф през 1835 г., който обединява 500 дюлгери. В началото са съществували два еснафа – на „старите” и на „младите”. Двата еснафа се обединяват след 1840 г., на 18 януари 1844 г. се приема уставът (регулата) на еснафа, а през 1845 г. се създава Великата Строителна Ложа на Брацигово (ВСЛБ).

Празникът на ложата всяка година бил на 18 януари – Атанасовден. Тогава се е избирал и нов първомайстор. Патронният празник на ложата бил денят на св. Тома и това е записано и в устава на ВСЛБ.

Свободните зидари от ВСЛБ са имали и свой собствен език, на който са говорили помежду си по време на работа или когато около тях е имало хора извън братството. Езикът се наричал мещровски, което буквално означавало „езикът на майсторите”. В мещровския език преобладават думи с албански корен, но често се намират и италиански и немски думи, както и напълно измислени думи или славянски думи със сменено значение. В момента са запазени около 390 думи от мещровския език и те могат да се видят в Етнографския музей в Брацигово. Счита се, че не само свободните зидари от Брацигово, а всеки посветен в царственото изкувство, независимо дали е бил оперативен или умозрителен масон, е използвал този език. Мещровският език е бил широко използван и в средите на националреволюционерите, много от които също са били братя.

За братята от ВСЛБ и за техните градежи може да се говори много. Накратко само ще спомена едни от отличителните им знаци и най-известни творения.

Отличителните знаци на градежите на братята от ВСЛБ се характеризират с:

  • Пропорции в златното сечение
  • Изобразяването на дюлгерския знак (печатът на Соломон)
  • Изображения на равностранни триъгълници, всевиждащото око и други масонски символи.

Едни от най-значителните им творби са:

  • Рилският манастир, където групата от 60 строители от ВСЛБ под ръководството на първомайстор Исидор, участват в строежа на Светата Обител като успяват да преодолеят голямата денивалация на терена и да изградят един уникален комплекс;
  • Църквата „Св. Неделя” в София;
  • Католическата църква „Св. Лудвиг” в Пловдив;
  • Чаршията в Карлово;
  • Многобройни църкви, училища, читалища и къщи както в България, така и в съседните страни;
  • Включително и в по-ново време – старата сграда на Народното Събрание, сградите на Министерски съвет и президенството.

Към тези градежи е необходимо да се добавят още две дейности. Първата е наставленията и школовката, които получава първомайстор Колю Фичето, по време на обучението си в ВСЛБ. Неслучайно по време на изграждането на моста на река Бяла, за който Колю Фичето е международно признат (дори на гърба на банкнотата от 20 евро може да се намери това здание) участват и група строители от ВЛСБ. Втората дейност е свързана с националния трибагреник. Трибагреникът от бяло, зелено и червено всъщност е било ритуалното знаме на оперативните масони и те са го използвали в различните си церемонии.

Bratsigovo_Instruments

Разбира се, такова бързо препускане през историята на ВСЛБ пропуска много неща, които заслужават внимание и разпространение, но сега бих искал да се върна към вдъхновението за този градеж, което споделих в началото.

„Опознай себе си”. Опознавайки историята на ВСЛБ и на моя род, аз се натъкнах на изключително интересни за мен данни – и от двете страни на семейството на дядо ми (и от майчина и от бащина линия) е имало свободни зидари от ВСЛБ. Единият – Кътю Шаваник, е един от тези 60 свободни мъже, които са участвали в градежа на Рилския манастир, а другият – Нолю Чанакчила, е записан в книгите на ВСЛБ през 1855 г.

Така след това своебразно пътешествие в миналото на ВСЛБ и от части на рода ми, категорично мога да заключа, че приемствеността в масонството не е случайна и че тя натоварва чирака с още по-голяма отговорност за усъвършенстване и успешен градеж, защото както казваме при всяко приключване на нашата работа – „Разкъсваме веригата на ръцете, веригата на душите ни остава свързана. Завинаги.”

Нека помним и опознаем братята, които са работили преди нас и винаги да се стремим да надградим постигнатото от тях.

Бр. В. З.

Ложа Филипополис

Престилката – масонски символ

Престилката - личен символ на масона Масонската престилка - знакът за започналата работа, тя е символ за чистота, добродетелност и масонът винаги трябва да се стреми...

Close