За Масонството и Религията

The Book

Ще започна този градеж, като си позволя да цитирам няколко текста от документ – декларацията на ОВЛБ наречен – Декларация относно Свободното Зидарство и религията: „Свободното Зидарство не е религия, нито е заместител на религията.”

И още – “Масонството изисква от своите членове да вярват в едно Върховно същество, но не предоставя някаква собствена верска система.”; „Свободното Зидарство е отворено за мъже от всички религиозни вероизповедания.”; „Обсъждането на религиозни въпроси на негови сбирки е забранено.„; „Няма някакъв отделен Масонски Бог; Богът на един Свободен Зидар си остава Богът на религията, която той изповядва.”;

И още: „Библията, която Свободните Зидари наричат Книгата на Светия Закон, винаги е отворена на всяка Масонска сбирка.”; „Задълженията на Свободните Зидари се поемат с полагане на клетва върху Книгата на Светия Закон или върху Свещената Книга на вярата на Масона.”

Едно бързо сравнение между масонството и религията ни разкрива най-общо различията между тях. В масонството не съществуват следните елементи характерни за религията:

  • Теологична доктрина – съществуващата забрана по отношение на дискусии, свързани с религиите се пречи на възникване на теологична масонска доктрина;
  • Извършване на тайнства;
  • Обещание за спасение чрез действия и други средства – тайните на Масонството се отнасят до начините на разпознаване, а не до спасението;

Въпреки това Масонството не е безразлично към религията, чрез Незабраната неговите членове да следват собствената си вяра. Според мен съществуват три хипотези за определяне отношенията между Масонство и Религия :

  • Масонството е религия;
  • Масонството е пресечна точка на няколко или всички религии;
  • Масонството не е религия;

В своята история Масонството се сблъсква и с трите различни схващания за отношенията му с религията. В „оперативната” си фаза то признава и споделя Бога на християнската религия. По късно „спекулативното” Масонство, се развива в посока на търсене на универсална религия, основаваща се на човешкият разум. Затова се търси пресечна точка между някои или всички религии, с убеждението, че на базата на тази обща и разумна основа не могат да бъдат създадени конфликти или недоразумения. Но идеята за универсална религия бързо се проявява, като утопична. Търсенето на обща основа се оказва пълно с трудности в практичен и теоретичен план.

С течение на времето се налага схващането и разбирането за разграничаване на масонството от религията. Ако масонството не е религия, какво е тогава?

Великият Изток на Франция през 1877 г. елиминира от собствените си ритуали формулата за Великият архитект, маха от олтара книгата на свещеният закон и преустановява полагането на клетва пред нея. Излизайки извън вековните традиции, които независимо под какви форми, винаги са признавали трансцедентноста, изключва от своята Конституция текста, че върховен принцип на масонството е съществуването на Бог. Веднага последва реакция на ОВЛА и на други Велики ложи и през 1878 г. ОВЛА отказва да признае регулярността на Великия Изток На Франция, като противоречията продължават и до днес.

Декларацията че масонството не е религия, не означава непременно, че то е отрицание на трансцедентността и Великият Архитект. Масонството не е религия, но не е необходимо да отхвърля трансцедентността, която може да бъде разбирана по различен начин.

Западната и Източната църкви имат обща принципна непримиримост по отношение на масонството. Отговорът на Масонството е точно обратният – в масонството могат да работят съвместно лица с различни вероизповедания, стига да бъдат обединени по отношение на вярата си в едно Висше същество. Това е основен регулиращ принцип и в същото време част от процеса на усъвършенстване на масона. Още повече масонството не изключва възможността Висшето същество да съвпада с божеството на съответната религия, която масона изповядва. Тук откриваме задействан много важен принцип – общо в различията. Съществуващите различни религиозни предпочитания са подчинени на една обща вяра – вярата във Висше същество, наричано еднакво от всички братя по света – Велик Архитект на Вселената.

В масонството има задействана клауза на предпазливост – в ложата да не се обсъждат религиозни въпроси. Значението на тази забрана е ясно в детайли, но аз ще обърна внимание и на следното – липсата на дискусии на религиозна тема е предпоставка за Невъзникване на масонска теологична доктрина. Съществуването на теологична доктрина или на становище с което всички или повечето биха се съгласили е предпоставка за възникване на религиозна догма. В този случай би бил нарушен друг основен принцип – на Свободните мъже.

С така изложените примери искам да обърна внимание на това как принципа на толерантността, свободното отношение на масонството към религията, както дава свобода на избора, така и брани тази свобода да не бъде застрашена.

Книгата на свещеният закон е една от трите големи светлини в масонството. Библията или друга книга в зависимост от вероизповеданието са книги на свещения закон и са отворени винаги по време на работа в ложата. С ръка на книгата на свещеният закон кандидатът се заклева. Тук личи тясна връзка между масонство и религия, но не в смисъл на подчинение, а в смисъл на уважение към религията. Книгата знаем е отворена но тя не е намесвана в работата и не се ползват цитати от нея.

Срещу религиозната практика на Църквата, с подобно отношение и уважение Масонството отговаря по интересен начин. Стоейки далече от безразличието на църквата, масонството не е враждебно настроено към религията, а напротив счита е за важна за развитието на индивида, без да се смесва с нея. Още повече, че всички нравствени наставления в масонството са приемливи за всички религии и на това ниво не може да има конфликт между масонство и религия.

Така направените съждения позволяват да се даде определение на масонска духовност. Масонството без духовен елемент ще бъде не масонство, а концепция за човека на основа на атеистичен материализъм.
Съответно духовността която характеризира Масонството, не е религиозна духовност, защото то би се превърнало в религия. Отговора какво е масонската духовност може да се потърси в определението Висше същество. То не представлява бога на нито една религия. От масона се изисква да се вярва във Великият Архитект, за което самото масонство не предлага верска доктрина.

Именно вярата във Висшето същество представлява основният източник на масонската духовност, която без да е израз на религии е универсална. Следователно масонската духовност е тази обща духовност, която произтича от вярата във Висше същество, разбирано като Бог, който Бог всеки масон може да възприема по начин съответстващ на собствените му разбирания.

Тук трябва да се направи уточнение и в следната посока – къде е мястото на масона който вярва в съществуването на Висше същество, но не го идентифицира с Бога на някоя определена религия. Освен това, ако необходимо условие да бъдеш масон е да принадлежиш на някоя религия, това би довело до погрешно съждения че масонството е подчинено на религията. Ако масонството е съставено само от лица които имат религиозна принадлежност, то какъв е смисълът то да бъде дистанцирано от религията.
Отговорът идва с казаното по-горе – необходимо условие за да станеш масон е вярата във Висше същество и забраната за разговори на религиозна тема в ложата по време на работа.

Бр. Б. Б.

Ложа “Филипополис”

Благотворителна Акция 2014

Коледна благотворителна акция – 24 декември 2014. За втора поредна година, всички участници в Коледната благотворителна акция организирана под егидата на виртуална група Отвес, могат да се...

Close