Символика на растенията

acacia_leaf_bwСимволите в живота имат важно значение – както за профаните, така и за масоните. Френския философ Роланд Барт посочва: „Символът не е образ, а множество от значения“. В този градеж ще се опитам да изложа онези символи, свързани с растителния свят, които се използват в свободното зидарство, въпреки че камъкът е в основата на всичко.

Той е обработвания материал, към който са пригодени зидарските инструменти. И все пак през осемнадесетото столетие съществуват Ложи, които насочват своята символика към дървото и съответстващите му инструменти, като например брадвата.

АКАЦИЯТА

Свързва се с легендата за смъртта на Хирам, убит от трима нетърпеливи калфи. В своя труд „Дисекция на масонството” /1730 година/ Самуел Причард сочи сходството между легендата за Хирам и историята на Еней, герой на Вергилий, който търси своя баща. Еней пита пророчицата дали не трябва да се спусне в света на сенките, за да разговаря с баща си. Пития го насърчава в това начинание, но го предупреждава, че то ще бъде успешно само ако откърши златното акациево клонче и не го изпуска от ръка. То трябвало да се откърши без всякакво усилие. Тялото на Хирам е открито под акациева клонка, която с лекота се отскубва от прясно разрошената пръст.

Вергилий разказва и друга история, която наподобява тази на Хирам: Троянският цар Приам изпраща сина си Полидор при царя на траките, за да му предаде голяма сума пари. Траките обаче убиват пратеника и заряват тялото му на тайно място. Пътуващият през тези земи Еней изскубва случайно една клонка от земята и открива отдолу тялото на Полидор.

Лесното изтръгване от земята е повтарящ се елемент, който показва, че клонката е била откършена другаде и след това побита на гроба на убития. Това повторно посаждане на клонката е свързано вероятно с някакъв погребален ритуал.Ритуал от огромно значение, който позволява да бъде намерено дори скритото тяло на убит.

Акацията е пустинно дърво с много твърда и бодливи клони. Тя се споменава на три места в Библията. Един път като дърво. Втори път като материал и многократно при описанието на дарохранителницата във втора книга Мойсеева.

ДЪРВОТО И ГОРАТА

След приемане в 22-ра степен при Шотландския обред приеманият става или „Принц на Ливан” , или „Рицар на кралската брадва”. Като източници за свързаната с тази Степен легенда са използвани Библията и сказнието за Крал Артур. От Библията е взет мотивът за градежа с дърво – Ноевия ковчег, Свещения кивот, първия и втори Соломонови храмове. Сказанието за Артур ни предлага идеята за кръглата маса, въведена от краля с цел да сложи край на боричканията за рангове между отделните рицари.

Пол Нодон и Едмунд Клотон пишат по този повод: „От легендата, свързана с тази Степен, научаваме, че жителите на Сидон бичели талпи от ливански кедър за построяването на Ноевия ковчег, също както потомците им приготвяли дървен материал за изработване на дарохранителницата. Същото население още по-късно подготвя и дървения материал за изграждане на Соломоновия храм.

И ето го преображението, плод на работата с дърво, което е изсмукало водата, заключена в земята, за да порасне, раззеленее и даде плод като храна за хората, да изгори и се роди отново. В направената от дърво дарохранителница се пазят каменните плочи със Закона. Храмът също се изгражда от камък и дърво. Работата върху камък и дърво, върху „външната природа”, се сравнява с „вътрешната работа”, тази върху индивида.

Дървото ни дава красноречиви сравнения с цялото битие: множеството клони, които имат един и същ първоизточник, корените, чиято дълбочина е пропорционална на височината на самото дърво. То е метафора за всяка област на битието – дърво на познанието, дърво на живота, ос на света, връзка между земята и небето. Дървото се оценява в зависимост от неговите цветове и плодове, а не според кората си.

Преходът от гората към Кръглата маса, чиято форма обезмисля рицарските сръдни заради мястото около нея, се илюстрира от ритуала на Bons Cousins Charbonniers /18 век/. Жак Бренгю го описва така:

– От къде идеш?
– От гората.
– Къде отиваш, любезни братовчеде?
– В залата на честта.
– Какво ще правиш тук?
– Ще укротя страстите си и ще изуча изкуството на почитаемите Карбониери.
– Какво носиш?
– Дърво, шума и пръст, за градеж, за изгаряне в печката.
– Нищо друго ли нямаш?
– Нося вяра, надежда и добронамереност за доблестните братовчеди в тази почитаема зала.
– Кой е този човек, който ни водиш?
– Един загубил се в гората мъж.
– Какво иска?
– Иска да бъде посветен в задълженията на почитаемите Карбониери, като стане член на нашия орден.

Свободните зидари имат една и съща цел: възстановяване на Храма, установяване на едно по-добро и просветено общество, каквото символизира Кръглата маса. Около нея няма подреждане по ранг. Посветените, опитните мъже не се нуждаят от началник и макар един да ръководи събранието им, останалите са му равни.

ЛАВРОВО И МАСЛИНОВО ДЪРВО

Тези растения се срещат в Степента „Таен майстор”, четвъртата в Шотландския обред.

Красив юноша преследва една нимфа, която се превръща в лаврово дърво, за да му се изплъзне. Това е легендата за Аполон и Дафнис, една от любимите теми на западноевропейското изкуство. Като емблема на Аполон лавърът символизира военната победа, както и първенство в литературата. С лавров венец украсяват главите си римските пълководци и цезари.

Както и всичко останали вечнозелени растения, лавърът е символ на безсмъртието. Дори в Китай съществува легенда, съгласно която Луната е приютила в себе си едно лаврово дърво и един безсмъртен дух.

Като Аполоново дърво лавърът съединява мъдрост и героизъм. Питии и гадатели в Древна Гърция горят лаврови листа, преди да направят предсказание, защото те по волята на Аполон прехвърлят шърху жреца силата да прозре в бъдещето. Получилият благоприятно предсказание от Пития се завръщал с лавров венец на чело.

Маслиновото дърво е посветено на Атина. Наранилите го подлежали на съд. Това дърво е обожествено в Омировите химни, посветени на Деметра, които описват древен мистериозен култ. В юдейско-християнската традиция маслиновото клонче е символ на мира. В края на Потопа един гълъб донася на Ной маслиново клонче, с което дава знак, че сушата е вече близо. Кръстът Христов също е направен от маслиново дърво съгласно преданието. В Средновековието маслиновото дърво е било символ на златото и любовта.

„Съзра ли на дверите ти златно маслиново клонче да блести, мигом ще те призная за Храм Господен”, пише Ангелус Силезиус, като се позовава на описанието на Соломоновия храм.

Дървото е широко разпространено в Средиземноморието. Маслиновата реколта и добивът на зехтин са познати от древни времена. Зехтинът се е използвал в маслените лампи, като по този повод дървото се свързва и със светлината. В ислямската традиция маслиновото дърво се нарича „благословено”, „Дърво от средата”, ос на земята.

Обединеният смисъл на двата символа може да се разгледа по два начина: от една страна, може да се подходи към всеки един като към съставна част от общия смисъл, а от друга – да се приближим към смисъла на „символичната двойка”, като запазим в максимална степен самостоятелността на всеки елемент.

Лавърът както и маслината се свързват с победата: тя е общото в тяхната символика. В Древна Гърция с лавров венец са украсявали челото на победителите в Олимпийските игри.

Ако двете растения се покажат заедно, това подчертава идеята, че най-важни са техните прилики. Тайният майстор трябва да се замисли върху заплащането на извършената работа. Оттук нататък двойката напомня за друга двойка – Аполон и Атина. Нейното изучаване позволява да хвърлим светлина върху източника на изначалната мисъл, както и да стигнем по-близо до вярното съотношение между извършена работа и заплата.

РОЗАТА

Ще завърша този градеж със символа на Република България – Розата.

Розата и култът към нея представляват важна съставна част от европейската култура. Свързаната с нея символика може да се сравни с тази на лотоса в културата на Ориента. В страните от Западна Европа, розата се посвещава на Афродита /Венера/.

Първият розов храст пониква едновременно с рождението на Венера от водата. Капка нектар, питие на боговете, паднало върху храста и дало живот на първия розов цвят. Съгласно легендата първоначално розата била бяла, но когато един път Венера се затичала да помогне на заплашения от Марс Адонис, тя се убола на розовия храст и капка от кръвта й боядисала цветовете червени.

Розовия храст символизира превъплъщението. Магарето Апулей възвърнало човешкия си образ, след като погълнало един ален розов венец, даден му от първосвещеника Изис.

Розата изразява още знанието, съкровищницата на мъдростта. Съчинението „Roman de la Rose” от Жан дьо Мюн, написано в XIII век, представлява първата енциклопедия, сборник на знанието от онова време. „Алхимичната роза”, както и „Мистичната роза” – в християнската традиция Светата Дева – трябва да се разбират като „знание”. Мистичната роза е просветлението – с него се сблъскваме върху последното стъпало на духовното израстване.

Символиката на растенията присъства в древните символи на човечеството. Във вековната история на масонството растенията винаги са били свързани с красотата в градежа и съпътстват пътят ни към самоосъвършенстване.

 

Бр. Т. В.,

ложа Филипополис

Произход и еволюция на видовете

За произхода и еволюцията на видовете и някои философски категории залегнали в парадигмата на символичното масонство. Бях провокиран за този градеж от една страна от вярата...

Close