Дубай – поглед на един масон

DubaiДубай – среща на компромиси и предизвикателства

Безспорно, не съм първият българин, стъпил на горещата дубайска земя, искрено желая този шанс да споходи още много сънародници. Все пак, налага се уточнението, че пред мен такава възможност за първи път се откри точно преди шестнадесет години, когато целта на делегацията ни беше залива край Абу Даби.

Пребиваването ни беше достатъчно да надникнем в особеностите на това чудо, наречено Дубай и да бъдем поразени от постиженията на едни народи, които са поели курс към съвършенство и са решени да не допуснат сила, която да ги спре.

Само преди 50-60 години тези земи са представлявали пустинен пейзаж, тук там слабо нарушен от примитивни крайбрежни поселения или спасителни оазиси във вътрешността. Англичани откриват петролни залежи около 1950 г. и дават тласък в развитие на територията. Много скоро, събудени местни хора, съзнават, че Създателят е дарил точно тях с несметни възможности за коренно различен начин на живот и повеждат поход за независимостта си. На 2ри декември 1971 г е провъзгласено Обединението на седемте арабски емирства и е проведено първото приемане на Конституцията.

Дотук с историческите факти, които не са пряка цел на моя градеж.

Започват неизбежните компромиси. Как да се убедят тези човеци, които от поколение на поколение не са се докосвали до нищо друго, освен до оскъдния живот всред пясъците на пустинята, да заживеят нависоко, в климатизирани затворени жилища, да се хранят на маса, да се мият, дори да се къпят в течаща вода? Как да накараш тези, които не познават скорост, по-висока от камилския бяг, да възприемат бит с несравнимо различна динамика и да яхнат автомобили – последен писък на техника и красота? Първоначално на решилите се да приемат промяната са предоставяни пет-шест етажни жилищни сгради, твърде скоро Емирът нареждал те постепенно да се събарят и да се премине на двадесет етажни блокове, днес се строят 40-50 етажни небостъргачи, предназначени за домове.

И така градеж, след градеж, все по-умело, все по-бързо, винаги отговарящи на най-добрите стандарти.

Назрява време за следващия компромис. Колкото и несметни да са приходите от петрола и газта, те не могат да се оползотворяват разумно и перспективно само с ума и ръцете на местното население и трябва да се споделят с хора отвън. Иностранците ще бъдат внимателно посрещани, щателно проверявани, максимално натоварвани и оскъдно заплащани, но все пак, не толкова мизерно колкото в страните, от които идват. Нивата на стандартите са различни, налагащата се разлика спрямо коренното население е обективна и дошлите отвън са доволни. Местните хора, които не са повече от една четвърт от жителите на емирствата, ще управляват и ръководят процесите на безпримерното развитие, ще намират и налагат най-доброто на света, ще множат и възпитават поколения, а пришълците ще изграждат, ще помагат, ще поддържат, ще обслужват.

В многобройните таксита, които ползвахме,винаги задавахме два въпроса към шофьора: “Знаете ли за страната България?” и “Откъде сте?” – докато на първия еднозначно ни отговаряха отрицателно, то обратно, на втория географското разнообразие беше поразително – Пакистан, Египет,Шри Ланка, Индия, Тайланд … и нито един път ОАЕ.

Когато стане дума за зашеметяващия градеж в района, често се изразяват категорични и лесни заключения – имат петрол, имат пари, има с какво да строят и го правят. Този обаче е най-прекия, най-лесния, но и най-грешния отговор на въпроса. За радост, ръководителите на Емирствата мислят по-различно, просто мислят. Очевидно под вездесъщите гевреци, крепящи наметалата над главите им, има достатъчно и то добър материал. Навреме преценяват, че залежите в земните недра не са вечни, че да предлагаш само една стока на световния пазар е рисково занимание и решават да си осигурят алтернатива като развият туризъм. Само че, да го развият по своите виждания, по своите темпове, по своите възможности, които за стара Европа изглеждат граничещи с лудостта.

Обещавам да не правя никакви опити за сравнение с познатите ни до втръсване наши темпове. Мъчно ми е, обидно ми е! Та тези хора, със снежно белите роби и с обръчите над главите си, правят чудеса за шеметно кратки срокове.Как те могат?

И тук е местото на най-големия компромис. Едно от неотменимите условия за развитие на туризма е да се осигури за почиващите свобода на поведение, на отпускане, в рамките на приличното, изобщо гостите да не се затормозяват режимно. А как това да стане в една мюсюлманска държава, където религията е строга както навсякъде по света? Как забулените в черни бурки, някои – с процеп за очите, други дори без тази свобода, изцяло закрити могат да се разминават по тротоарите или да сядат едно до друго на плажа до пристигнали от далече гостенки в твърде спестено банско прикритие на красотите си? Това е най-големият компромис в целия мюсюлмански свят, компромис, постигнат единствено тук, в Емирствата. Сигурно решението за това е взето много трудно, но то е било неизбежно в името на една цел – да се отвори държавата към платежоспособния туризъм. Твърде висока цена, но в името на голяма цел!

Дойде ред на предизвикателствата. Те произтичат от трайно установения почерк да се гради бързо,изящно качествено, високотехнологично, подредено, грижливо, перфектно организирано.Темповете тук се превръщат в характерен маниер, защото изискванията на стопаните са безжалостни и категорични. А мерилото е само едно – над световните стандарти и постижения. Това личи в Дубай навсякъде. Как у тези хора са култивирани амбиции за съвършенство, които нямат аналог никъде по широкия свят?

Започваме с прочутата Палма, представляваща изкуствен полуостров под формата на добре разклонено дърво. Преди 16 години нямаше и следа от него. Когато, 4-5 години по-късно, ми попадна реклама на проекта си помислих, че става въпрос за някакъв насип за разходка. Допуснал съм ограничено, задръстено мислене, защото не познавах достатъчно делата на дубайци. Днес над извоюваната от морето територия се издига цял град от съвременни еднофамилни къщи, до центъра му води модерна магистрала, която на места, за да не наруши хармонията на екстериора, слиза под водата, а там, на върха на Палмата се издига огромен хотелски комплекс с име Атлантис в красив арабски стил, излъчващ усещане за масивност. И всичко това „стъпило” върху изкуствено създадена територия?! Помислих си, как ВАВ е съзрял от висините сътвореното от човешкия дух творение и как е дарил с възхвала благородните амбиции на създателите!

Сред перлите от рекорди, най-внушителен ми изглежда портфейла от 14 свръх постижения, присъдени на най-високата със своите 828 метра кула в света „Бурж Халифа”. Отново ставаме очевидци на зашеметяващо инженерно решение, безподобно изразяващо силуета на характерно пустинно цвете. Захласването е окончателно, когато на фона на това велико постижение на човешкия гений, започне водната и звукова феерия от фонтаните в подножието му, украсена от изпълнение на Андрея Бочели. И всичко това в обкръжението на великолепни сгради на съвършено новия район Даунтаун. Не намирам думи да предам величието на преживяването.

Dubai Downtown

Не бих искал да влизам в амплоато на гид или на PR от туроператорска фирма. Затова само ще посоча това, което считам, че трябва да се види в едноседмично пребиваване в Дубай (освен Палмата и Бурж Халифа) и това са седем звездния хотел Бурж ал Араб и до него 24 етажния Джумейра, квартала на гъсто издигнатите небостъргачи JBR, изграден върху изкуствен архипелаг , съдържащ своя морска площ и яхтено пристанище и неповторимите молове, където заедно с разкошните магазини на най-престижните световни фирми, са сътворени причудливи добавки като ски писта, ледена пързалка, огромен аквариум, красив водопад…Ще прибавя само още един обект, струва ми се не толкова популярен – Миракъл Гардиан – поредното предизвикателство със своите 45 милиона стръка свежи многобагрени цветя, грабващи погледа в самата обкръжаваща пясъчна пустиня…Предвидете и един ден за Абу Даби. Време за плаж – другия път!

Разбира се, имат и нямане, например не разбрах да имат опера, балет, театър и се опитват да ги заместват с пищни фолклорни фестивали и богат национален музей, нямат избори, референдуми,”протестъри”, нямат по улици и фасади жици за електрозахранване или за интернет връзка,нямат ватмани в повечето метро влакове, нямат „бобъри” за боклук по тротоарите, нямат петна от дъвки по настилките, защото тук там клекнали с шпакла в ръка имат задача да ги премахват…За подобно нямане човек само да им завиди!

Изобщо Дубай гъмжи от предизвикателства, дори от провокации…

Не е възможно човек да не се възхити от замисленото от човешки умове и стореното от човешки ръце и всичко това в неимоверно кратки срокове. Още по-силно е усещането у такъв като мен, посветил години от живота си на усъвършенстването на градежа. Възхищавах се на воля. И с усмивка, след завръщането си, слушах или четях контра аргументи: Дубай е балон, който ще се спука, веднага след пресъхване на петролните кладенци, Дубай е града на разкоша и мизерията, Дубай загива заради воден проблем !?! Като че ли подобни проблеми не гнетът много други места по света, без техните народи да са впечатлили с темпове на растеж и с решения без аналог.

На 2ри декември 2015, арабите по своему отбелязаха 44годишнината на ОАЕ.Без паради, без шпалири, но с една твърде забравена у „цивилизованите” страни сърдечна атмосфера. Тя витаеше от събитие като връчването на най-високите държавни награди до масовите семейни разходки на традиционно нагиздените родители заедно с 8-10-12 бройната си челяд. И друго впечатли на този празничен ден: Най- широко беше разпространяван и налаган девиза: SPIRIT OF THE UNION. Колко сходни са нуждите и стремежите ни! А средата и пътищата за постигането им???

Братски пожелания към всички вас, Обични Братя, да доживеете и преживеете подобни вълнения! И, разбира се, да видите и почувствате градежа „по емиратски”!

Искам да завърша с българското звучене на арабския девиз:

ДУХЪТ Е В ЕДИНЕНИЕТО!

Да бъде!

Бр.: Ю.С.

Ложа Филипополис

Най-старият жив град в Европа

Пловдив е уникален именно с прасторията си макар и недобре описана и експонирана и непрекъснатия жизнен цикъл от онези дни до настоящите. Вярно е, че градът...

Close