Шахматният под и Облеклото

Checkerboard PatternКато облекло на свободните зидари се обозначава носеното от свободните зидари на строго определено облекло за работа в Ложата. То понастоящем в Българските ложи се състои от черен костюм или смокинг, черни обувки, черна вратовръзка и бяла риза, както и в някои ложи по света – така наречена „висока шапка”, цилиндър в черен цвят. Останалите атрибути спадащи към облеклото са зидарската престилка, бели ръкавици и отличителните знаци на ложата.

За отделните елементи на облеклото може да се каже, че обозначават определени морални и етични основни сентенции на хуманните идеи на свободните зидари. Ще обърна внимание на някои от тях и в частност на по интересните непопулярни елементи.

Високата шапка /цилиндър/ не е елитарен, по скоро егалитарен символ. Носенето на тържествена шапка в европейското общество през вековете е било привилегия на статуквото – само господарят е имал правото да носи шапка / цилиндър, докато ратаят и слугата е трябвало да се задоволяват с едно кепе / каскет. В Ложата, напротив – всеки от братята независимо от неговото обществено положение, е бил с правото да носи цилиндър. Цилиндърът става символ на свободата и на гражданствеността. В Англия скоро го назовават „Шапка на демократите”. И до днес носенето на цилиндър от свободните зидари все още се разбира като предизвикателство, постоянно да бъдат признавани като равнопоставени братя и независимо от тяхното обществено положение да се приемат на равни начала – в символичния език на свободното зидарство „върху либелата”. Едно не еднакво облекло, което може да има също и при зидарските престилки, независимо от съдържащата се в това мотивация и личност, крие винаги опасността от възможно неравенство.

Зидарски престилки и ръкавици, са символи на съзидателния труд. Белият им цвят е цветът на невинността и чистотата на престилката и ръкавиците при това указват за високите етични мерки, които зидарят поставя сам за себе си и за своите действия. Само етичната чистота на действията в „профанският” свят на отделния човек гарантира, че престилката и ръкавиците ще запазят своя първичен символично чист цвят.

Цветовете на масонското облеклото не са случайно подбрани, напротив, те са тясно свързани и даже нещо повече – те са пълна проекция на черно белият шахматен под върху работното облекло на всеки трудещ се в храма масон. Всъщност мистиката на тези цветови съчетания на облеклото доминирани от дуализма се крие в разгадаването на символиката на черно белият шахматен под, застилащ всеки масонски храм и няма как да не му обърна специално внимание тук.

Черно-белият шахматен под е съществувал в храмовете още от времето на Древен Египет. Повече от просто декоративна мозаечната подредба, носеща дълбок езотеричен смисъл, днес той е един от най-ярките символи на масонството и е ритуален под на всички масонски ложи. Мозайката е зоната, върху която се изпълнява посвещаването и е емблематична за човешкия живот, карирана с доброто и злото.

Мозаечната подредба е стар символ на Реда. Среща се още в най-ранните ритуали по света извършвани през годините. Поставена е наред със символите на Ложата заедно с назъбената мозайка, Пламтящата звезда, Винкела и Пергела. Нейните разноцветни камъни в черно и бяло са били правилно разглеждани като символи на доброто и злото в човешкия живот.

Шахматният мозаечен плочник исторически представлява Пространството на Мистериите и неговите корени могат да бъдат открити в Древен Египет и Дионисиевите ритуали. Шахматният под, върху който масонски ложи извършват своите ритуали, е старата разчертана дъска на дионисиевите архитекти и докато модерната организация вече не е ограничена до занаятчийска гилдия, тя все още запазва в своите символи метафизичната доктрина на древното общество, на което тя е приемник.

При посвещаването в степента „чирак”, мозаечният плочник символизира пода в храма на цар Соломон. По повод на този храм в Библията се споменава, че е направен от бор или ела, в зависимост от различните тълкования.

Плочникът на повечето ложи е изграден според черно-бялата шахматна матрица. Противопоставянето на враждебни един на друг цветове в мозаечния плочник е визуална презентация на важен принцип в херметизма: Дуализма. Подът, с редуващи се бели и черни цветове, символизира съзнателно или не Доброто и Злото, като принципи в египетската и персийската верую. Това е борбата на Михаил с Дявола, на боговете и титаните, между Балдер и Лок; борбата на светлината и сянката, която е тъмнина; Денят и Нощта; Свобода и Деспотизъм.

Подът или основата на ложата, шахматна подредба на бели и черни квадрати, обозначава двойствения характер на всичко свързано със земния живот и физическата основа на човешката природа смъртното тяло и неговите стремежи и обвързаности. „Мрежата на нашия живот е плетеница между добро и зло, обединени в едно“ – пише Шекспир. Всичко материално се характеризира с непреодолима свързаност между добро и зло, светлина и тъмнина, радост и тъга, позитивно и негативно. Това, което е добро за мен може да бъде зло за теб; удоволствие се създава от болката и в крайна сметка се изражда отново в болка; това, което е правилно в един момент може да бъде погрешно в следващ; аз съм интелектуално издигнат днес, а утре съответно депресиран и помръкнал: дуализма на тези противопоставяния ни ръководи във всичко, а опитността от тези състояния ни се предписва да бъде изпитана, докато стигнем до състояние, в което сме способни да надраснем усещането от това шахматно съществуване и тези антиподи престанат да бъдат възприемани като противоположни и бъдат приети като единство или взаимен синтез.

Да откриеш това единство или синтез означава да познаеш мира, който е надминал разбирането, т.е. който превъзхожда нашето настояще разбиране, защото в този мир тъмнината и светлината са еднакви и нашето настоящо разбиране за добро и зло, удоволствие и болка, са въздигнати и пресъздадени в състояние, което комбинира и двете. А това възвишено чувство е пресъздадено чрез насечената или мозаечна обшивка заобикаляща черно-бялата шахматна шарка, както божественото присъствие провидение заобикаля и обгръща нашите тленни тела, в които тези противоположности са наследени.

Освен всичко това, шахматният под представлява земята, материалния свят и е в противовес на тавана, чиято цел е да олицетворява духовния свят.

Покривалото на Ложата е изобразено в ярък контраст на черно-белия под и е описано като „небесен навес от различни цветове, дори небесата.” Ако подът символизира човешката земна, сетивна природа, таванът символизира неговата безплътна природа, неговите „небеса” и нещата, намиращи се там. Едното е обратното на другото и негова противоположност. Неговото материално тяло е видимо и плътно изградено. Неговото ефирно тяло, или „аура” е слабо и невидимо и е като аромата отделян от цвете. Нейното съществуване ще бъде поставено под съмнение от тези, които не са готови да приемат това, което не може да бъде пипнато, но масонът, който ще бъде обучен да приема много от тези истини ще осмисли това, че е встъпил в ложата с крайната цел да достигне светлината надмогваща неговото собствено съществуване, ще осъзнае това, че Реда се намесва, за да го насочи към тази светлина със съзнанието, че той навлиза в сфери, в които е напълно незапознат, а също така и че неговите учения и символи са създадени от мъдри и компетентни инструктори в тези области, така че чрез смирение, схватливост и възприемчивост към тези символи и техните значения, той ще има по- голяма полза за неговото напредване отколкото от враждебен или критичен подход.

И НАКРАЯ , ВСИЧКИ НИЕ НЕИЗБЕЖНО МИНАВАЙКИ ПРЕЗ ЧЕРНО БЕЛИЯТ ПОД НА ЖИВОТА НЕКА ДЪРЖИМ ОЧИТЕ СИ ШИРОКО ОТВОРЕНИ ЗА СВЕТЛИНАТА, ВЯРВАЙКИ ЧЕ НЕЩАТА, които ще започнем да забелязваме ще започнат да учудват дори самите нас!

Бр.: А. Г.

Ложа Филипополис

Protected: Оптимистична Плоча за Масонството

There is no excerpt because this is a protected post.

Close