Алхимията и нейните символи

SquaredcircleАлхимията е названието на химията до научния ѝ период, в древността (Египет) и средновековието (до 17 век — Арабия и главно западна Европа). Целта ѝ е превръщане на метали в злато и сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване на болести и др. Някои алхимици откриват редица съединения, което има значение за развитието на химичните знания.

Основния метод на алхимиците се състоял в това, че смес от злато, сребро и други съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така е получен сребърния тетрахлораурат използван и днес за позлатяване на предмети.

Алхимия e производно от арабски: ал-кимия, втората съставна част възхожда към египетския корен кхим- „черен”.Според някои, алхимия означава „черно изкуство”. Може би наименованието се дължи на това, че черното олово е важно вещество в алхимичните опити. Според други, произхода на древното изкуство идва от старото наименование на Египет – Кхем, означаващо черен, поради цвета на почвата. Според трети,названието алхимия идва от словосъчетание на древни думи, означаващи трансмутация /свързвам, смесвам/ и осветяване на тъмнината/ чрез вечния огън-един от основните символи на алхимията/, осветяване на душата и вътрешния център на човека.

Един декрет на Диоклециан, написан около 300гр. пр.Хр. на гръцки заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khēmia-та трансмутацията на златото и среброто“.

Алхимията се заражда в Египет и Месопотамия като наука около III-ІV век. През средновековието се развива като тайна наука, в чиято основа се лансира схващането за превръщане на неблагородните метали в злато и сребро. Разцвета на алхимията е бил в древен Египет, но нейното начало идва от времената преди Атландида. За неин родоначалник е считан бог Тот – един от най-загадъчните богове на Западен Египет, изобретател на писмеността, почитан като основоположник на науките и изкуствата. На него се приписва изобретяването на водния часовник, мярката за дължина (лакът) и везните.

Жрецът-историк Манетон пише, че е взел сведенията за прастарата история на Египет от надписите, направени от бог Тот със свещени йероглифи. Тези надписи били изсечени на колони, намиращи се в страната Сириат (загадъчна местност, неидентифицирана и досега). След потопа те били преведени и записани в книгите от Агатодемон, син на втория Тот, и скрити в подземията на храмовете. По други сведения, бог Тот е написал 42 тайни книги, наречени “Душата на Ра”, в които била вложена цялата негова мъдрост и знания.

Изминават столетия. Египетските занаяти се развиват и усъвършенстват благодарение на нуждите за задоволяване потребностите на привилегированите класи. Оживената търговия с други народи допринася за разпространяването на египетската алхимия в Гърция. Гръцката философия и най-вече Аристотеловата физика предава на александрийската школа идеята за превръщането/ трансмутацията на елементите.

Според питагорейците числото седем е свещено, седем са и металите. Те са свързани със седемте планети (Слънце – злато, Луна – сребро, Венера – мед, Марс – желязо, Сатурн – олово, Юпитер – калай и Меркурий – живак).

През VІІ век арабите завоюват Египет, и не само запазват културата му, но и продължават да развиват древните традиции. В трактатите от тези векове, за първи път се споменава думата “алхимия”. В този период се ражда човекът, считан за основоположник на средновековната алхимия – Абу Муса-Джабир ибн Гайан, наричан още Гебер (VІІІ – ІХ в.). До нас са достигнали съчинения, подписани от него (“Книга на седемдесетте”, “Книга за отровите” и др.). Главната заслуга на арабските алхимици се състои в създаването на първата рационална фармация. В редица арабски съчинения по алхимия се споменава и за необикновено лекарство – “Питейно злато”. Арабите и по-късните им “последователи” – европейските алхимици – възхваляват неговите универсални свойства, сравнявайки го с прословутия “елексир на младостта”. Сведенията за него са обгърнати с такива алегории и мистични окраски, че и до днес не може да се установи истинската му същност и свойства.

За осъществяването на заветната цел– трансмутацията на елементите, арабските алхимици въвеждат ново понятие: “Философски камък”. Според тях, философският камък спомага за превръщането на металите, като прибавянето му към неблагородно вещество превръща последното в злато. На това са давани различни наименования: велик магистър, червена тинктура, велик елексир и др. Ето езотеричното описание на философския камък: “Има само една природа. Ти можеш да я разделиш на три , трите да събереш в триединство, като от тях да получиш едно. Това е философският камък!”

Алхимиците са се опитвали не само да превърнат обикновения метал в злато, а да преработят суровината на човешката личност в златото на един осветлен дух. От тази гледна точка целта на алхимиците не е материално богатство, а възвисяването на личността и обогатяването на духа. Трансмутация на личността, на духа – да превърнем необработения камък в обработен кубичен камък, пасващ на градежа.

Това сходство с масонските принципи обуславя и общите използвани символи в алхимията и масонството.

В Алхимията има три основни субстанции: Живак, Сяра и Сол. Към тях, се добавя и четвъртата субстанция- тайният източник на живота, тайната универсална жизнена сила, наричан Азот. Някои го смятат за невидим, вечен огън, други- за електричество, трети го считат за електромагнитна сила. Всяка от трите субстанции е символична, няма нищо общо с природните такива, всяка от субстанциите има тройна природа, защото във всяка от тях съгласно тайното древно учение се съдържат останалите две или три по три. Деветте същности или три по три и тайнствената космическа жизнена сила, Азот, образуват числото Десет – свещената декада на Питагор.

Както Алхимията и алхимикът минават през процеси на трансформация, така и Масонът заедно с Масонския храм също осъществяват трансформация. Отделният масон, братската масонска верига и ложата като храм преминават от материално, земно ниво към духовно, универсално, небесно ниво.
Външния храм на ложата се трансформира в унисон с вътрешния храм на всеки масон.

Налице са два ярки примера за това как Алхимията и Масонския ритуал са свързани помежду си: иницииращото, алхимично-езотерично пътуване: масонското посвещаване в 1-ва степен и езотерично-енергийния аспект на използваните в храма на ложата и в самите ритуали алхимични символи.

1. Иницииращото, алхимично-езотерично пътуване: масонското посвещаване в 1-ва степен.

То започва от стаята за размисъл, където се извършва първото изпитание на посвещаването. То се нарича изпитанието на Земята, олицетворява смъртта и прераждането от недрата на Земята и посочва пътя към вътрешния център на всеки масон. Макар първото изпитание в Стаята за размисъл да е в елемента Земя, в Стаята са посочени всички важни елементи и символи: сяра, сол, живак, вода, въздух и огън.

Пътуването започва от северната страна /най-тъмнатта част/, отредена за посредствените и низшите по знание и дух. Пътуването започва от Тъмнината. Именно на северната стена е изписан алхимичния надпис VITRIOL, означаващ „Посети земните недра / спусни се до центъра на Земята – връзката с алхимичната легенда за Хирам „и пречиствайки се по пътя ще откриеш Фирософския камък.” На северната стена са нарисувани алхимичните символи на Сярата, Солта и Водата. Кандидатът се пречиства преди да се насочи към недрата на Земята/вътрешния си център/. Надписът VITRIOL сочи процеса на ментално и духовно пречистване и освобождаване, тъй като бъдещото откриване и шлифоване на личния Философски камък означава масонът да има готовност да коригира пътя си, да преодолява предразсъдъци, страсти, отчаяния, предубеждения, апатия и всякакви препятствия.

Търсещият е сам в това изпитание, ако го издържи, то ще продължи по време на целия му масонски път, защото личния Философски камък не може да му бъде дарен от друг. Масонът сам трябва да извърви пътя до вътрешния си център и да открие своя личен Философски камък, в това число и прераждайки се.

От северната стена медитацията се насочва към западната, където освен другите символи е алхимичния символ на Въздуха при вратата с шпионката. Херметично-алхимичната врата може да бъде отворена само ако се осъзнае как се трансформира материята / водата се изпарява и става въздух/. Материалното се трансформира към духовно.

От западната стена, съзерцанието преминава към южната стена. Тук, освен другите символи е и алхимичния символ на Земята, олицетворяващ нещата, които търсещия, както и инициирания масон, трябва да преодоляват- земни страсти, земни различия и предразсъдъци. Преодолявайки ги, масонът открива философското злато на духовните неща.

Накрая медитацията е върху източната стена. Тук е важната фраза: „Ще видиш Светлина” и тук е знакът на Огъня. Огънят носи Светлина, Огънят пречиства всичко, Огънят отново сгъстява Въздуха и го превръща в друг божествен Елемент.

След медитацията в Стаята за размисъл, инициацията продължава с новите изпитания в Храма, където акцента отново е върху Три Елемента- вода, въздух и огън. Целта е отново да се постави акцент върху обновяването на инициирания, чрез трансформация на материялното към духовното. Цели се концептуално преобразуване- вътрешно, придобивайки нов вид съзнание, да могат да се учат да извършват масонската си работа на градежа.

Тези изпитания и тези алхимични символи, имат и друга цел – да събудят и насочат вътрешната жизнена енергия на новоинициирания, за да може той да премине от земно материално ниво към духовно-езотерично ниво. Полагат се и основите на така наречения „вътрешен храм”, личния храм на новоприетия Брат Масон.

2. Езотерично-енергийния аспект на използваните в храма на ложата и в самите ритуали алхимични символи.

Колоните Якин и Бояз, в древността белязани със знаците Огън и Вода, мъжка и женска полярност, Западния вход носи символа на Земята.

Първия надзирател е пазител на символа Въздух, Втория надзирател е пазител на символа Вода. На изток е видим тройния аспект на алхимията и на езотеричното масонство, а именно слънчевия огън/ златната, мъжка, слънчева енергия и лунната, водна, женска енергия ; над тях е балансьора – тайнствената, универсална, върховна жизнена сила и съзнание/.

Участието на алхимичните елементи в Стаята за размисъл, на входа на храма, вътре в Храма, особено в най-важните му места и участието на масоните в ритуали, посветени и извършвани с използването на алхимичните символи в съчетание със специални пропорции и форма на храма, целят едно- да се пробуди, пречисти и насочи за добро необятната вътрешна жизнена енергия на всеки масон, съчетана с космическата енергия, поемана и излъчвана от храма.

За да се осъществи тази алхимична масонска трансформация, е необходимо личния философски камък, личната жизнена енергия да се шлифова и хармонизира с космическата вселенска енергия.

Бр.: Т.В.

Ложа Филипополис

Дубай – поглед на един масон

Дубай – среща на компромиси и предизвикателства Безспорно, не съм първият българин, стъпил на горещата дубайска земя, искрено желая този шанс да споходи още много сънародници....

Close